След царуването на царете Давид и Соломон, в народа на Израел настъпва трагично разделение, което води до образуването на две отделни царства. Оттогава насам, народът на Израел е разделен и ако не осъзнаем настъпилото разделение, няма да можем да разберем мисията на Месията да събере отново целия израелски народ в едно цяло в Себе Си.
След разделянето на държавата, двете племена, останали на юг, са наречени Южно царство на Юда (или Дом на Юда); те са духовните (ако не и буквалните) предци на евреите, каквито ги познаваме днес. Освен това десетте племена на север са наречени Дом на Израел (или Дом на Ефрем), които по-късно стават известни като “изгубените десет племена”.
Историята на Израел е дълга и сложна, но разделянето се случва, поне отчасти, защото внукът на цар Давид Ровоам бива жесток тиранин. Когато десетте северни племена виждат, че той не ги обича (и планира да се отнася жестоко с тях), те решават, че за тях ще е по-добре да се откъснат от Давидовия внук и да създадат свое собствено царство на север.
3 Царе 12:16
16 И когато целият Израил видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя и каза: Какъв дял имаме ние в Давид? Нямаме наследство в Есеевия син! (Затова иди) По шатрите си, Израилю! Погрижи се сега за дома си, Давиде! И (домът на) Израил отиде по шатрите си.
Както обясняваме в изследването Назарянски Израел, Америка произхожда духовно (ако не и буквално) от точно същия Дом на Израел (Ефрем). Ето защо не бива да е изненадващо, че следвайки същия модел, американските колонии се разбунтуват срещу английския крал Джордж по същите причини, поради които Домът на Израил се разбунтува срещу Дома на Давид: били са облагани с данъци, но не са били обичани.
Подобно на американските колонии, които по-късно ще установят ново правителство, десетте северни племена на Израил (Ефрем) установяват ново правителство под ръководството на човек на име Еровоам. Еровоам обаче знаел, че ако народът продължи да ходи в Ерусалим три пъти годишно (както казва Тората), тяхната преданост в крайна сметка би се върнала обратно към стария им цар Ровоам (на юг), което в крайна сметка би довело до свалянето и смъртта на Еровоам.
3 Царе 12:26-27
26 И Еровоам каза в сърцето си: Сега царството ще се върне на Давидовия дом. 27 Ако този народ се изкачва да принася жертви в дома на Йахуе в Ерусалим, тогава сърцето на този народ ще се обърне пак към господаря им, към юдовия цар Ровоам; и те ще ме убият и ще се върнат при юдовия цар Ровоам.
За да не види как народът му се връща при цар Ровоам, Еровоам се съветва и решава да създаде нова вяра. Тази нова самарянска вяра щяла също да се фокусира върху Йахуе, но щяла да се различава в няколко съществени детайла. За да задоволи зрителната ориентация на хората, той поставя идоли (т.е. видими предмети на поклонение и религиозни икони) в Дан и Бет Ел, като по този начин променя мястото на поклонението далеч от Йерусалим. Това било тежък грях.
3 Царе 12:28-31
28 Затова царят реши и направи две златни телета, и им каза: Много ви е да се изкачвате до Ерусалим; ето боговете ти, Израилю, които те изведоха от египетската земя! 29 И той постави едното във Ветил, а другото сложи в Дан. 30 А това нещо стана грях, защото народът отиваше да се кланя пред едното чак до Дан. 31 И той направи домове по високите места и направи свещеници от всякакви хора, които не бяха от синовете на Леви.
Еровоам направил свещеници и от онези, които не били левити. Не е изненадващо, че точно това ще направи и църквата около хиляда години по-късно: ще създаде нова вяра въз основа на старата (само ще промени детайлите). Вместо да се съсредоточат върху невидимия Създател, те ще отдават почит на видими символи (като кръстове, фигурки и други икони). Освен това те преместват центъра на вярата от Йерусалим в Рим.
Еровоам променя и времето на празниците. Той измества празника на шатрите от седмия еврейски месец – на осмия. Това е образ на онова, което по-късно църквата ще направи, като измества съботата с един ден (в деня на Слънцето – неделя), измества Пасхата във Великденска неделя (ден на Слънцето) и измества Празника на колибите чак около Коледа (близо до зимното слънцестоене). Църквата разполага с красиво звучащи оправдания защо е направила тези неща, но точно както и в Едемската градина, взетите решения противоречат на Писанието. Независимо дали църквата осъзнава какво прави или не, като не се подчинява на Йахуе, тя в крайна сметка почита слънцето (известно още като Луцифер, Носителят на Светлината, т.е. Сатана).
Йахуе изпращал пророци като Осия и Илия (Елияху), за да обърнат северното царство отново към Себе Си, но това било безрезултатно. След около сто и петдесет години, Той в края на краищата позволява на асирийския цар да дойде и да отведе северните племена в плен, където те се смесват с езичниците. С течение на времето израилтянското им потекло се изгубва.
4 Царе 18:11-12
11 И асирийският цар отведе Израил в плен в Асирия и ги засели в Ала и в Авор при реката Гозан, и в мидийските градове, 12 защото не послушаха гласа на Йахуе, своя Елохим (Бог), и престъпиха завета Му – всичко, което слугата на Йахуе Мойсей беше заповядал – не послушаха и не го извършиха.
Това бяха пленниците, които Йешуа дойде да освободи.
Лука 4:18-19
18 „Духът на Йахуе е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, 19 да проглася благоприятната година на Йахуе.“
Докато евреите очакват Месията да отхвърли с войска римските им потисници, Йешуа казва, че Той не е изпратен при първото Си пътуване за друго, освен да започне събирането отново на изгубените овце от северния дом на Израел.
Матитиаху (Матей) 15:24
24 А Той в отговор каза: „Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от израилевия дом.“
Когато асирийците идват, за да отведат в плен десетте северни племена, те не спират на границата. Напротив, те нахлуват и в южното юдейско царство. Членове от всичките дванадесет племена отиват в плен, поради което апостолите пишат своите послания до изгубените и разпръснатите от всичките дванадесет племена на Израел.
Йа’аков (Яков) 1:1
1 Яков, слуга на Елохим и на Господаря Йешуа Месия, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!
Повечето християни знаят, че Благата вест е трябвало да бъде проповядвана първо на юдеите, но също и на езичниците; но не винаги осъзнават, че в еврейската мисъл има два вида езичници. Гой е някой, който никога не е бил част от народа на Израел, докато гер е някой, който е принадлежал към народа на Израил, но се е отчуждил от него (и сега е чужденец). Именно на тези чужденци, от изгубените десет племена (които са принадлежали към народа на Израел), пише своите послания Кифа (Петър).
Кифа Алеф (1 Петър) 1:1
1 Кифа, апостол на Йешуа Месия, до чужденците, пръснати из Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния, ….
Йешуа намеква за изгубените десет племена в притчата за блудния син. Опитайте се да я прочетете с разбирането, че Домът на Юда е по-големият брат.
Лука 15:11-32
11 Каза още: Един човек имаше двама сина. 12 И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието. 13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там пропиля имота си с разпуснатия си живот. 14 А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение. 15 И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине. 16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше. 17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад! 18 Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб; 19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. 20 И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше. 21 А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син. 22 Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му; 23 и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим, 24 защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят. 25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри. 26 И повика един от слугите и попита какво е това. 27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28 И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли. 29 А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си; 30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле. 31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. 32 Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.
Името Ефраим означава “двойно по-плодотворен”, но има и второ значение – “блуден”. Следователно, притчата на Йешуа е за изгубените десет племена.
В Назарянски Израел даваме много повече подробности за това, как Писанието ни казва, че ние сме изгубените десет племена на Израел (Ефраим) и как сме призовани да се върнем към нашето наследство чрез жертвата на Йешуа.
Един ден скоро, нашите братя и сестри юдеи също ще погледнат към Онзи, Когото прободоха, и ще скърбят за Него, както се скърби за загубата на първороден син.
Захария 12:10
10 И ще излея на Давидовия дом и на ерусалимските жители дух на благодат и на молитви; и те ще погледнат на Мен, когото прободоха. И ще плачат за Него, както се оплаква единствен син, и ще скърбят за Него, както се скърби за първороден.
Вече можем да видим знаци, че Йахуе се готви да осъществи това; но докато не го направи, Йешуа ни казва в притчата си (по-горе), че нашите еврейски братя и сестри няма да са щастливи при мисълта, че ще се върнем у дома. Те смятат, че не сме достойни. Юда е пазил Тората на Йахуе в продължение на хиляди години: през християнски преследвания, многобройни нашествия, Холокост и др. Те са страдали и са умирали от ръцете на християните заради привилегията да пазят Тора. Те се страхуват, че движението Назарянски Израел е някаква християнска измама, и в момента ни отхвърлят.
Докато чакаме Йахуе да отвори очите на нашия брат Юда, трябва да започнем да изучаваме Тора и да учим иврит, а също и да се обединим един с друг в общение на взаимна обвързаност. В Деяния 15:19-21 обаче апостолите ни казват, че преди да влезем в общение, първо трябва да се съгласим да се въздържаме от четири духовни мерзости:
1. Идолопоклонство (което е духовно прелюбодейство) (Левит 26:1)
2. Сексуална аморалност (блудтво) (Левит 18 и 20).
3. Месо от удушено животно (Левит 11)
4. Кръв (Битие 9)
Ма’асеи (Деяния) 15:19-21
19 Затова аз съм на мнение да не създаваме трудности на тези измежду езичниците, които се обръщат към Бога, 20 а да им пишем да се въздържат от осквернения чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушено и кръв. 21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се прочита всяка събота в синагогите.
Даваме повече подробности в Назарянски Израел, но да бъдем в общение на взаимна обвързаност в едно събрание, е съществена част от нашето ходене. Ако не сме в общение на взаимна обвързаност, ние не сме истинска част от Неговото тяло. Точно както клетките в едно физическо тяло трябва да бъдат непрекъснато свързани помежду си, за да може тялото да живее, така и ние трябва да сме във връзка помежду си (по целия свят), за да бъде тялото на Йешуа напълно живо. Освен това, както клетките във физическото тяло обменят флуиди, за да се поддържа тялото живо, така и в живото тяло на Месията трябва да има взаимен обмен.
Първоначално Израел е организиран на дванадесет племена, плюс организирано левитско свещеничество. Левитското свещеничество е организирано на три нива (левити, свещеници и първосвещеник). Всяко племе имало старейшина и било допълнително организирано на хиляди, стотици, петдесетки и десетки. Между народа и левитското свещеничество също имало обмен. Народът носел десятъците и приносите си до скинията три пъти годишно, за да осигури физическите нужди на свещеничеството, а от своя страна свещеничеството осигурявало духовните нужди на народа. И все пак, трите поклоннически празника давали на народа нещо повече от възможност да подкрепя служителите на Йахуе – те служели и за обединяване на народа. Всъщност трите поклоннически празника осигурявали на Израел три “семейни срещи” годишно. Днес обаче ние трябва да отидем да правим ученици във всички народи, така че как да останем обединени като едно тяло, когато сме разпръснати по целия свят?
Матитиаху (Матей) 28:18-20
18 Тогава Иисус се приближи към тях и им говори, като каза: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 И така, идете, правете ученици всичките народи и ги кръщавайте в Мое Име*, 20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. (Амин.)
[*За причините, поради които кръщаваме само в името на Йешуа, моля, вижте “Кръщение само в името на Йешуа” в Назарянски изследвания на Писанията, том трети.]
В изследването “Назарянски Израел” даваме повече подробности, но накратко: тъй като в момента не живеем в земята на Израел, не можем физически да се събираме всички на едно и също място три пъти годишно. Следователно трябва да има друг начин за обединяване на тялото по целия свят. Решението, което Йешуа е дал, е структурно.
Ако преди Израил е бил подреден по племена, то сега, в разпръснатостта, ние сме подредени по събрания, в градове. Всяко събрание трябва да бъде ръководено от по-възрастни вярващи, които служат като пример за подражание на хората. Старейшините събират десятъците и приносите на хората и ги използват за финансиране на евангелизаторските усилия в своите градове. Те ги използват и за осигуряване на прехраната на бедните. Тези, които работят в служението на пълен работен ден, могат да бъдат подпомагани от десятъците и приносите на хората. Казано ни е, че те трябва да бъдат считани за достойни за двойна почит, особено когато се трудят в словото и учението.
ТимаТеус Алеф (1 Тимотей) 5:17
17 Нека старейшините, които управляват добре, да се удостояват с двойна почит – особено онези, които се трудят в словото и поучението;
Точно както левитите са давали десятък от десятъка на левитските свещеници, старейшините изпращат десятък от десятъка на свещениците, за да ги подкрепят в работата им. След това свещениците използват тези средства за провеждане на мисии и за създаване на доктринални и евангелски материали, които са от полза за всички в тялото. Те също така свързват всичките събрания по света, така че всички ние да образуваме едно единствено тяло с една правилна доктрина.
Коринтим Алеф (1 Коринтяни) 1:10
10 Сега аз ви умолявам, братя, чрез Името на нашия Адон Йешуа Месия, всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум и в едно и също мнение.
Левитските свещеници не трябвало да имат наследство в земята (а те трябвало да се съсредоточават върху извършването на работата).
Бемидбар (Числа) 18:20-21
20 И Йахуе каза на Аарон: Ти да нямаш наследство в земята им и да нямаш дял между тях – Аз съм твоят дял и твоето наследство между израилевите синове. 21 И ето, Аз давам на синовете на Леви всичките десятъци в Израил за наследство заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане.
По същия начин свещениците на Йешуа трябва да се откажат от всички земни притежания и да се съсредоточат върху служенето на Неговия народ.
Лука 14:33
33 И така (по същия начин), ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.
Изисква се голямо доверие в Йахуе, за да остави човек всичките си материални притежания и да няма наследство, което да предаде на децата си, но това предварително условие помага да се гарантира, че свещеничеството е посветено и че десятъците и приносите на народа се използват за по-пълноценно изпълнение на работата.
В системата на Йешуа има голяма мъдрост. Точно както всяка част от човешкото тяло трябва да работи заедно по един координиран начин, така и всяка част от тялото на Йешуа трябва да работи заедно, за да изпълни Великото поръчение. Свещениците осигуряват ръководството и свързват тялото заедно. Старейшините събират десятъка и приноса и провеждат Великото поръчение на местно ниво. Народът подкрепя работата и разнася посланието по улиците. Когато всеки изпълнява своята част, всеки дава и всеки получава. Ето как цялото тяло работи заедно.
Ефесим (Ефесяни) 4:16
16 от когото цялото тяло, сглобено и свързано чрез службата на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растежа на тялото за неговото изграждане в любовта.
Йешуа е възложил на Своята невеста да свърши много работа, докато Го няма. Сега Той наблюдава кой с готовност върши това, което Той е поискал, и то по начина, както го е възложил да се направи.
Той казва, че когато се върне, ще възнагради всеки от нас според това, което сме направили за Него.
Хитгалут (Откровение) 22:12
12 Ето, идвам скоро и Моята награда е с Мен, и ще отплатя на всекиго според делото му.
Пътуването на Невястата към дома
В изследването “Назарянски Израел” разказваме по-подробно за това как Невестата Израел се е изгубила всред Християнската църква и как тя трябва да се върне към първоначалната вяра, за да угоди на своя Съпруг. Също така показваме как Месианското движение е добра преходна стъпка за връщане към първоначалната вяра.
За повече информация, моля вижте студията „Назарянски Израел“ и посетете nazareneisrael.org. Там ще намерите богата информация за движението Назарянски Израел и за нашата работа по възстановяване на първоначалната апостолска вяра в днешно време.