Римският „християнски“ календар ни казва, че денят започва в полунощ (т.е. „часът на вещиците“). Писанието обаче ни казва, че денят започва от вечерта.
Б’решит (Битие) 1:31б
31б И стана вечер, и стана утро: шестият ден.
Левит 23:32 потвърждава, че Йахуе определя един ден като продължаващ от вечер до вечер (т.е. от залез до залез), а не от полунощ до полунощ.
Вайкра (Левит) 23:32б
32б „на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер да празнувате съботата си (т.е. ден за почивка).“
„Съботата“, обсъждана тук в Левит 23:32, е Денят на Умилостивението, но седмичната събота също продължава от вечер до вечер. Лука 4:16 ни казва, че Йешуа (Исус) също е спазвал тази събота, която продължава от залез до залез.
Лука 4:16
16 И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в съботния ден и се изправи да чете.
Апостол Шаул (Павел) също продължава да влиза в синагогите в съботен ден дори много години след възкресението на Йешуа.
Ма’асеи (Деяния) 13:14
14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
В първа глава видяхме как Йешуа ни казва да не мислим, че Законът или пророците са премахнати. В това няма нищо неясно.
Матитиаху (Матей) 5:17-19
17 „Да не мислите, че съм дошъл да отменя закона или пророците? Не съм дошъл да отменя, а (само) да изпълня. 18 Защото, истина ви казвам: докато премине небето и земята, нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. 19 И така, който отмени една от тези най-малки заповеди и научи така хората, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така хората, той ще се нарече велик в небесното царство.“
Независимо от това, християнската църква ни казва, че тъй като Йешуа изпълни Закона, ние не трябва повече да пазим съботата и празниците на Йахуе, а че вместо това трябва да пазим неделя, Коледа и Великден. Това е много любопитно, като се има предвид, че неделя, Коледа и Великден не се заповядват никъде в Писанието.
Кога е станало преминаването от еврейския „вечер до вечер“ календар към римския „от полунощ до полунощ“календар? Християнските учени често използват Деяния 20:7-11 като предполагаем „доказателствен текст“, че учениците са се били срещали в римската (от полунощ до полунощ) неделя. На пръв поглед това може да изглежда логично, но в крайна сметка не се потвърждава.
Ма’асеи (Деяния) 20:7-11
7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Шаул беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ. 8 И имаше много светилници в горната стая, където бяхме събрани. 9 А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Шаул беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. 10 Но Шаул слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него. 11 И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна.
Тъй като Юдея в първи век е била под римски контрол, може да изглежда логично учениците да се събират в неделя сутрин и да слушат Шаул в продължение на почти двадесет и четири часа. Някои неща обаче не се връзват особено. Защо би имало толкова много лампи в горната стая, ако учениците са се събрали в неделя сутрин? И защо биха яли само едно хранене за период от двадесет и четири часа? Като се има предвид, че Шаул изнася поучението в еврейска синагога, тези неща нямат много смисъл.
Религиозните евреи са много стриктни към традициите хора. Те обикновено се покланят в своята синагога (или в храма) в шабат; и след като шабат приключи, те често се събират в къщата на приятел или роднина, за да разчупят хляб и да пообщуват, за да удължат така деня на поклонението и почивката възможно най-дълго. Това обаче не е нов ден на поклонение: това е просто нормално продължение на шабат. Ако четем Деяния глава 20 в тази светлина, можем да видим, че причината да има толкова много лампи в горната стая е, че те първоначално са се събрали след залез слънце „събота вечер“ (и след това са разговаряли до изгрева на деня „неделя сутрин“).
Така че, ако неделното поклонение не идва от Писанието, то е човешко. Историята ни казва, че едно от най-ранните препратки към „неделното“ поклонение идва от християнския апологет Юстин Мъченик (около 150 г. от н.е.). Например, казват ни, че всички хора са се събрали заедно, за да се поклонят в „деня, наречен неделя“ (който е наречен „слънчев“ ден в чест на слънцето).
И в деня, наречен неделя, всички, които живеят в градовете или на село, се събират на едно място…
[Justin Martyr, Първо извинение, глава 67 – Седмично поклонение на християните, около 150 г. н.е., Biblesoft]
Юстин Мъченик използва различна практика от тази в Писанието, защото Писанието не нарича дните от седмицата с имена. По-скоро Писанието номерира дните от седмицата (първи ден, втори ден, трети ден и т.н.); само съботата има име (шабат). Терминът „шабат“ означава „почивката“ или „въздържането“ (от извършване на собствената си воля).
За разлика от това, Юстин Мъченик ни казва, че причината неговото събрание да се покланя в неделя (по римския календар) е, че това е денят, в който Елохим (Бог) създава света и че това е денят, в който Йешуа се явява за първи път на учениците Си.
Но неделята е денят, в който всички ние провеждаме нашето общо събрание, защото това е първият ден, в който Бог, след като извърши промяна в тъмнината и материята, създаде света; и Исус Христос нашият Спасител в същия ден възкръсна от мъртвите. Защото Той беше разпнат в деня преди този на Сатурн (англ. Saturday, събота); и в деня след този на Сатурн, който е денят на Слънцето, след като се яви на Своите апостоли и ученици, Той ги научи на тези неща, които и ние ви представихме на вашето внимание.
[Justin Martyr, First Apology, глава 67 – Седмично поклонение на християните, около 150 г. от н.е., Biblesoft]
Основанията на Юстин Мъченик за поклонение в неделя може да звучат добре, обаче нито Месията, нито Неговите апостоли са се събирали в неделя. Освен това, не ни е казано от Създателят да правим така. Променяйки деня за срещане, означава че променяме определеното празнично време и закона. Въпреки всичко, неделното поклонение бавно започва да се разпространява.
Следвайки същия модел, Пасхата започва да отстъпва година след година на езическия празник Великден (англ. Easter, от Ищар). Първо датата е променена, от 14–тия ден на месец Авив (или Нисан) по еврейския календар – на първата неделя след Пролетното равноденствие (което е важен ден в езическите календари за почитане на слънцето). Накрая и името на фестивала бива променено от Пасха на Великден, в чест на вавилонската богиня-майка Ищар (още като Естер или Астарта). В крайна сметка езическите ритуали за плодородие (като боядисването на яйца в кърваво червено) и други традиции за поклонение на слънцето (като молитва към слънцето при изгрев) били въведени в поклонението в тези дни.
Църковният отец Евсевий записва, че голяма криза, наречена „квартодециманска полемика“, избухнала, когато епископът Виктор от Рим започнал да изисква всички събрания да празнуват Пасхата в неделя, а не на 14-ти нисан (авив). Епископите на Азия настоявали да се пази Пасхата в еврейския календар, както са ги учили апостолите Филип и Йоан.
По това време възникна въпрос съвсем не маловажен. Защото енориите на цяла Азия, по стара традиция, смятаха, че четиринадесетият ден от луната, в който ден на евреите е било заповядано да принесат в жертва агнето, трябва да се отбелязва като празник на Пасхата на Спасителя… Но това не беше обичая на църквите в останалата част на света… Но епископите на Азия, водени от Поликрат, решават да се придържат към стария обичай, който им е бил предаден. Самият той в писмо, което е адресирал до Виктор и Римската църква, изложи в следните думи традицията, която е дошла до него.
[Евсевий, Църковна история, книга V, глави 23, 25, около 190-195 г. от н.е.]
Евсевий също така записва писмо, което Поликрат, голяма фигура в Азия, лично пише до епископ Виктор на Рим, протестирайки срещу решението му да промени датата на Пасхата от 14-ти нисан (авив) на неделя. Поликрат посочва, че традицията да се празнува Пасхата в еврейския календар е предадена от самите апостоли Филип и Йоан и че традицията е била запазена в продължение на поколения от редица изявени и благочестиви семейства. Той настоява всички вярващи да правят, каквото ни казва Писанието, отколкото да приемат създадени от човека традиции.
Ние спазваме точния ден: нито добавяме, нито отнемаме. Защото и в Азия заспаха големи светила, които ще възкръснат в деня на пришествието на Господа, когато Той ще дойде със слава от небето и ще потърси всички светии. Между тях са Филип, един от дванадесетте апостоли, който заспа в Йераполис; и двете му възрастни дъщери девици, и друга дъщеря, която живееше в Святия Дух и сега почива в Ефес; и освен това Йоан, който беше едновременно свидетел и учител, който седна в лоното на Господа и, като свещеник, носеше свещеническия нагръдник. Той заспа в Ефес. И Поликарп в Смирна, който беше епископ и мъченик; и Трасей, епископ и мъченик от Евмения, заспал в Смирна. Има ли нужда да споменавам епископа и мъченика Сагарис, който заспа в Лаодикия, или благословения Папирий, или Мелито, евнух, който е живял изцяло в Светия Дух и който лежи в Сарди, в очакване на епископството от небето, когато той ще възкръсне от мъртвите? Всички те празнуваха четиринадесетия ден от Пасхата според Евангелието, без да се отклоняват в никакво отношение, а следвайки правилото на вярата. И аз също, Поликрат, най-малкият от всички вас, правя според традицията на моите роднини, някои от които съм следвал отблизо. Защото седем от моите роднини бяха епископи; и аз съм осмият. А близките ми винаги спазваха деня, в който хората изхвърляха кваса. Затова аз, братя, който живях шестдесет и пет години в Господа и съм се срещал с братята по целия свят и съм преминал през всяко Свето Писание, не се плаша от ужасяващи думи. За по-големите от мен казах „Трябва да се подчиняваме на Бога, а не на човека“.
[Евсевий, Църковна история, книга V, глава 24. Преведено от Артър Къшман Макгифърт. Откъс от Никейски и постникейски отци, серия втора, том 1.]
При все че апостолите Филип и Йоан лично са учили хората в Азия да празнуват Пасха на 14-ти нисан (по еврейския календар), римският епископ Виктор отлъчва всяко събрание, което не е празнувало Пасха в неделя (по римския календар). Въпреки че това силно разочарова много от другите епископи (които знаели, че е вярно казаното от Поликрат), римската епископия спечелва спора. Макар и единството в църквата да било запазено, това не станало поради лоялност към Писанието, а от лоялност към римската епископия. Тези, които празнували Пасха на 14-ти нисан (по еврейския календар), в крайна сметка били избутани в нелегалност. Квартодециманският спор ни показва как Римската църква се е опитала да промени определените времена за празници и Законите на Мойсей (точно както е пророкувано за „Малкия рог“ в Даниил 9:25).
Както обясняваме в изследването Назарянски Израел (Nazarene Israel), властта започва да се централизира в епископията в Рим, веднага след разрушаването на Йерусалим и смъртта на апостолите. Римският епископ започва да постановява, че езическите символи и езическите празнични дни са законни, въпреки че това е пряко нарушение на Законите на Мойсей (които ни казват да избягваме всички незаповедни изображения и всички незаповедни празнични дни).
Деварим (Второзаконие) 4:19
19 И внимавай да не би, като повдигнеш очите си към небето и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно войнство, да се подмамиш и да им се поклониш и да им послужиш – на тези, които Йахуе, твоят Бог, е разпределил на всичките народи под цялото небе.
Въпреки предупреждението на Йахуе, римският християнски празничен календар продължава да приема дни въз основа на движението на слънцето, луната и звездите. Макар че точната формулировка не е запазена, по време на Никейския събор (около 325/326 г. от н.е.) Римската църква решава, че Великден трябва да се чества по целия свят в неделята, следваща 14-ия ден от „пасхалната луна“. Обаче, луната се смятала за „пасхална“ само ако 14-ият ден се падал след пролетното равноденствие. Тъй като равноденствието никога не се споменава в Писанието, това е само още един пример за това как християните обръщат гръб на заповедите на Йахуе, като вместо това решават да прилагат своите дни на поклонение въз основа на движенията на слънцето, луната и звездите. Това е строго забранено.
Някои християни се чудят какво лошо има в това да си измислим дните, за да почитаме Йахуе. За да отговорим на това, нека разгледаме греха на златния телец.
Шмоте (Изход) 32:4-5
4 А той взе всичко от ръцете им, издяла форма с длето и направи изляно теле. И те казаха: Тези са боговете ти, Израилю, които те изведоха от египетската земя! 5 И като видя това, Аарон издигна олтар пред него и Аарон провъзгласи, като каза: Утре ще бъде празник на Йахуе.
Въпреки че Аарон обявява, че празникът е в чест на Йахуе, Йахуе не се почувства почетен. Вместо това Той се вбеси, че Неговият народ тръгва да спазва празнични дни, които Той не е заповядал.
Единствената причина, поради която думата „Великден“ се появява във версията на крал Джеймс, е, че това е преводаческа интерпретация за гръцката дума Пасха. Тази грешка е коригирана в почти всеки друг основен превод след версията на крал Джеймс, но по ирония на съдбата хората все още пазят Великден. Защо правят това? Апостолите не споменават Великден, а Пасхата. (Отбелязали сме гръцката дума с удебелен шрифт.)
| Деяния 12:4 4 И като го задържа, го хвърли в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение след Пасхата да го изведе пред народа.. |
TR Acts 12:4 ον και πιασας εθετο εις φυλακην παραδους τεσσαρσιν τετραδιοις στρατιωτων φυλασσειν αυτον βουλομενος μετα το πασχα αναγαγειν αυτον τω λαω |
Освен това Шаул не ни казва да празнуваме Великден, а по-скоро да празнуваме празника на безквасните хлябове (който е продължение на Пасхата).
Коринтим Алеф (1 -во Коринтяни) 5: 8
8 Затова нека празнуваме (празника на безквасните хлябове) не със стар квас, нито с квас от злоба и злина, а с безквасни хлябове от искреност и истина.
Деяния 20:6 ни показва, че учениците все още са спазвали Дните на безквасните хлябове (а не Великден) много години след възкресението на Йешуа.
Ма’асеи (Деяния) 20:6
6 А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.
В Деяния 27:9 учениците спазват Деня на Умилостивението, наречен тук „постът“, защото често се спазва чрез пост. (Причината, поради която „плаването беше опасно“ е, че Денят на Умилостивението е през есента. Средиземно море става бурно след това време на годината.)
Ма’асеи (Деяния) 27:9-10
9 Но след като беше минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше минал, Шаул ги съветваше, като им казваше: 10 Мъже, виждам, че това пътуване ще бъде с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
Апостол Шаул продължавал да спазва Петдесетница по първоначално установения календар на Йахуе.
Коринтим Алеф (1-во Коринтяни) 16:8
8 А в Ефес ще остана до Петдесетницата…
Знаем, че Шаул е пазил Петдесетницата по еврейския календар (а не по римския християнски), защото е отишъл в Йерусалим (а не в Рим).
Ма’асеи (Деяния) 20:16
16 Защото Шаул беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
Ако апостолите продължавали да спазват първоначалните празници, защо тогава ние да искаме да пазим други дни на поклонение? Нека си спомним, че апостолите са получили дара на Духа, когато са празнували първоначалните празници на Йахуе. Това показва, че дори след възкресението на Йешуа, спазването на празниците на Йахуе все още е важно.
Ма’асеи (Деяния) 2:1-2
1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. 2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.
В Колосяни 2:16-17 апостол Шаул ни казва, че шабат (съботата), празниците и дните на новолуние са пророчески образи в сянка на нещата, които „все още предстоят“. Това означава, че точно както Йахуе е излял благословения върху онези, които са спазвали Неговите празници в миналото, Той отново ще излее благословения върху онези, които пазят Неговите празници в бъдеще. Истинското значение на Писанието обаче се губи в повечето основни версии, които обръщат наопаки значението на пасажа с помощта на добавена дума – „е“.
| Колосяни 2:16-17, РИ ББД 16 И така, никой да не ви осъжда за това, което ядете или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новолуние, или събота, 17 които са сянка на онова, което ще дойде, но тялото е Христово. |
TR Colossians 2:16-17 (16) Mη ουν τις υμας κρινετω εν βρωσει η εν ποσει η εν μερει εορτης η νουμηνιας η σαββατων (17) α εστιν σκια των μελλοντων το δε σωμα του Xριστου |
Поради добавената дума („е“), преводите карат читателя да заключи, че не трябва да позволяваме на никого да ни казва какво да ядем, какво да пием или какви дни на поклонение да спазваме. Ако приемем тази добавена дума така, както е поставена, лесно можем да заключим, че няма значение дали спазваме съботата и празничните дни, или се покланяме в неделя, Коледа, Великден, китайската Нова година, Рамазан или дори несвързани с някакъв празник дни. Повечето преводи правят подобни промени в текста и тези промени като цяло спомагат за популяризирането на идеята, че Йешуа наистина е дошъл да премахне закона и Пророците, въпреки че това е в противоречие на Неговите собствени думи в Матей 5:17-19.
Писанието е много ясно, че не трябва да добавяме нищо към Писанието или пък да отнемаме нещо (напр. Второзаконие 4:2, Притчи 30:6 и т.н.). Следователно, след като веднъж разберем, че добавената дума „е“ не присъстват в оригиналните текстове, трябва и ние да я извадим от нашите преводи. Ето същият пасаж, но с премахната добавената дума „е“:
И така, никой да не ви осъжда за това, което ядете или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новолуние, или събота; които са сянка на онова, което ще дойде; но Тялото Христово.
Тук има три основни идеи (1-2-3):
1. И така, никой да не ви съди за ядене, или за питие, или за свят ден, или за новолуние, или за събота;
2. които са (пророческа) сянка на нещата (все още) предстоящи;
3. но Тялото на [Месията].
С други думи, апостол Шаул ни казва (1-2-3):
1. Никой да не ви съди по отношение на месото, което ядете, какво пиете или какви религиозни празници спазвате;
2. Защото тези храни, течности и празнични дни са пророчески сенки на нещата, които тепърва предстоят;
3. Затова нека само Тялото на Месията ви казва какво да ядете, какво да пиете и какви празнични дни да спазвате!
Тези, които не спазвали законите на Мойсей, съдели назаряните и Шаул казва тук да не ги слушат (защото те всъщност не са от Тялото на Месията). Това става очевидно, ако пренаредим клаузите, за да направим словоредът по-добре четим (3-1-2). Шаул казва, че не трябва да позволяваме на никого освен на Тялото на Месията да ни съди в това, което ядем, какво пием и/или какви празнични дни спазваме, защото това всичко са пророчески сенки на благословения, които тепърва предстоят.
[Колосяни 2:16-17, пренаредено 3-1-2]
Нека никой (освен Тялото на Месията) не ви съди за ядене, или за пиене, или по отношение на свят ден, или за новолунията, или за съботата; защото празниците са сенки на нещата (все още) предстоящи.
Истинското твърдение на Шаул пък изобщо не е отразено в някои преводи като НП (Нов превод от съвременни езици) и БЛБ (ревизирано издание от 2001 г.). Те по-скоро ни карат да изглежда, че можем да правим каквото си искаме (тъй като се твърди, че Месията е дошъл да премахне закона и пророците).
[Колосяни 2:16-17, НП]
16 И тъй, никой да не ви осъжда за това, което ядете или пиете, или за празник, новомесечие или събота. 17 Тези неща са само сянка на онова, което предстои, а действителността е Христос.
Повечето от масовите християнски версии предполагат, че стига да знаете, че Йешуа е Месията, няма значение какви дни на поклонение спазвате, защото празниците са били просто сенки на нещата, които „трябваше“ да дойдат. Това обаче е обратното на казаното от Шаул.
Законите на Мойсей се наричат Тора на иврит. Както обясняваме в изследването ни Назарянски Израел, Тората е набор от инструкции, които годеницата на Йешуа трябва да следва, за да се пречисти; и също така служи като сватбен завет в Израел. Според еврейската традиция Тората е дадена за първи път в Израел на планината Синай в деня на Петдесетница. Хиляди години по-късно Духът бе излят върху тези, които бяха на правилното място в определеното време. По този начин вече сме имали поне две изпълнения на празника Петдесетница (а в Колосяни 2:16-17 всъщност ни се казва, че се очаква още едно изпълнение).
Западното гръко-римско мислене е доста праволинейно и може да бъде описано като „списъчно ориентирано“. Западните умове често смятат, че пророчествата се изпълняват само по веднъж. Еврейското мислене обаче, може да се опише като „циклично ориентирано“ и като такова, пророчествата могат да имат повече от едно изпълнение. Добър пример за това е как Писанието ни показва, че ще има много изпълнения на Празника на колибите.
Църквата отдавна учи, че Месията е роден на 25 декември. Но ако се замислим, Йешуа не би могъл да се роди през декември, защото Лука 2:8 ни показва, че е имало пастири, които са били със стадата си. Но в Израел стадата не се пускат на паша през зимата, защото няма какво да ядат.
Лука 2:7-8
7 И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях. 8 А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.
От пророческа гледна точка е по-логично Йешуа да се роди в първия ден на Празника на Шатрите, защото това ще изпълни първия ден от празника. Вероятно затова Йоханан (Йоан) ни казва, че Словото стана плът и обитаваше сред нас.
Йоханан (Йоан) 1:14
14 И Словото стана плът и пребиваваше между нас…
Думата „пребиваваше“ е гръцката дума skenoo, Strong’s NT:4637, което означава „разпъвам шатра/колиба“.
NT:4637 σκηνόω, skenoo (skay-no’-o); от NT:4636; да разпъна палатка или лагер, т.е. (образно) да обитавам (като имение) или (конкретно) да пребивавам (както Бог правеше в древната Скиния, символ на защита и общение):
Тогава това, което Йоханан (Йоан) наистина казва е, че Йешуа стана плът и се настани в шатра/колиба сред нас.
Йоханан (Йоан) 1:14 [тълкувано]
14 И Словото стана плът и се настани в шатра сред нас…
Това има смисъл, тъй като Левит 23 казва на всички местни израилтяни, които живеят в земята на Израел, да отиват в Йерусалим три пъти годишно. Едно от тези три годишни поклонения е Празникът на колибите. По време на този празник целият Израел трябва да живее в колиби (временни жилища) в продължение на седем дни. На иврит тези временни жилища се наричат сукот. На английски често се наричат кабини.
Вайкра (Левит) 23:42
42 Седем дни да седите в колиби; всички местни жители, израилеви синове да седят в колиби от клони…
Тъй като евреите са хора ревностни за традициите, правилата на равините през първи век вероятно са били същите като днешните равински правила. От съображения за здраве и безопасност всеки, който е болен, стар или бременните, всъщност не е задължен да живее в колиба, но може да наеме стая в страноприемница. Обаче, въпреки че Мириам (Мария) била бременна, в страноприемницата е нямало място и затова Йосиф и Мириам трябвало да се настанят във временно жилище (в този случай кабина или ясли), за да изпълнят Левит 23.
Може да изглежда като изпитание Мириам да остане във временно жилище, когато е била готова да роди, но това се случило, за да може Йешуа да се роди във временно жилище, в изпълнение на празника. И все пак, въпреки че Йешуа вече е изпълнил пророческите аспекти на Празника на Колибите, Захария 14 ни казва, че ще има още едно изпълнение.
Захария 14:16-17
16 И всеки, който остане от всичките народи, дошли против Ерусалим, ще се изкачва от година на година да се покланя на Царя, Йахуе на Войнствата, и да празнува празника на колибите. 17 И ако някои от родовете на земята не се изкачат в Ерусалим да се поклонят на Царя, Йахуе на Войнствата, на тях няма да има дъжд.
И ако това не е достатъчно доказателство, че празниците са пророчески образи в сянка на нещата, които тепърва предстоят, има още едно пророкувано изпълнение на Празника на Колибите в книгата Откровение.
Хитгалут (Откровение) 21:3-4
3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с хората и Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. 4 Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина.
Шаул ни казва да не позволяваме на никого освен Тялото на Месията да ни казва кои дни на поклонение да спазваме, защото той иска да можем да получим благословенията си за спазването на дните, които Йахуе е заповядал.
Въпреки всичко това, около 311 г. от н.е. един римски генерал на име Константин, уж спасен, води много граждански войни и в крайна сметка става император на Рим. След това той издава известния си Милански едикт, който официално провъзгласява степен на религиозна толерантност в рамките на Римската империя. Обаче, тази религиозна толерантност се простирала най-вече към християни без Тора (беззаконни), като него, докато в същото време била отказвана на тези от първоначалната вяра на Назарянски Израел. Около 336 г. от н.е. император Константин издава указ, според който на християните се забранява да се „юдаизират“, като почиват в шабат, а вместо това трябва да почиват в „Деня на Господа“ (т.е. неделя).
“Християните не трябва да се “юдаизират”, като почиват в шабат, а трябва да работят в този ден, като почитат по-скоро Господния ден (“Слънчевия” ден), като почиват, ако е възможно, като християни.
Ако обаче се намери някой (назарянин), който “юдейства”, нека бъде отлъчен от Христос”. (В други преводи се чете: “Да бъде анатемосан от Христос.”)
[Лаодикийски събор при император Константин; канон 29, около 336 г.]
Триста години след Йешуа Римската църква официално забранява вярата, веднъж дадена на светиите.
Но защо на император Константин е било позволено да подтисне първоначалната вяра (и да промени календара)? Писанието не ни казва, но може би Йахуе е знаел, че беззаконната християнска разновидност на вярата ще се разпространи по света много по-бързо, отколкото разновидността, спазваща Тора – и затова, макар да не е била толкова вярна и правилна, колкото оригиналната вяра на Назарянски Израел, тя е спомогнала за укрепването и разпространението на вярата в спасението чрез Месията на Израел.
Сега стигаме до повратната точка. Макар че Отец намига на миналите времена на невежество, сега Той иска всички хора навсякъде да се покаят и да започнат да живеят според указанията, дадени чрез Мойсей, за които ни е казано, че са ни дадени за наше добро.
Деварим (Второзаконие) 10:12-13
12 И сега, Израилю, какво иска от теб Йахуе, твоят Елохим (Бог), освен да се боиш от Йахуе, своя Елохим, да ходиш във всичките Му пътища и да Го любиш, да служиш на Йахуе, своя Елохим, с цялото си сърце и с цялата си душа, 13 и да спазваш заповедите на Йахуе и наредбите Му, които днес ти заповядвам за твое добро?
Ако Йахуе ни е дал тези напътствия за наше добро, тогава защо да не ги приемем с радост и нетърпение като божествена благословия, каквато са?